В европейски мащаб се отчита недостигът на човешки потенциал в областта на науката и технологиите и отлив на учени към по-развити икономики  - САЩ, Япония, Югоизточна Азия. Общите тенденции на застаряване на населението и условията на световна икономическа криза, в съчетание с ниския интерес на младите хора към научна кариера, оформят неблагоприятен възрастов профил на научното пространство.

В България тези тенденции са още по-силно проявени, тъй като пред учените, особено младите хора, са налице и други бариери: ниското заплащане; липсата на свобода при избора на работно място, бавен ръст в кариерата.